Според проф. Велизар Велков селските сборове водят началото си от времето на траките. Те били устройвани в почти всяко селище. Целта е била да се видят в деня на сбора роднини, близки и познати. Колел се курбан за здраве, устройвали се борби. Християнската религия приема тези традиции и обикновено сборовете стават на храмовите празници на църквите в съответните селища. За град Ямбол най-старият християнски храм е изграден в района на ямболската крепост, след нейното възникване след 970 г. Как се е наричал той засега не се знае. Може да се предполага само, че е носил името на Свети Георги, защото и най-значимата църква в града носи същото име. Според Добрина Берова, автор на книгата „Ямболската църква „Свети Георги” пазител на православната вяра и на българския дух” Я, 2009 година, през 1587 – 1588 години в списъка на ямболци се срещат имената на трима свещеници. От кои църкви са те не е отбелязано. Няма и запазени данни дали са провеждани сборове на храмовите празници. През 1830 година след Руско-Турската война от Ямбол масово се изселват почти всички ямболци. От 300 къщи с българско население остават само 25. Прекъсват се икономическото развитие, историческите и родови спомени. На мястото на изселилите се се заселват българи от Старозагорска и Новозагорска околии. В продължение на 45 години няма данни за провеждането на селски сборовер въпреки че съществуват две църкви в Каргона. През 1874-1875 години епитропът на църквата „Света Троица” – Вълчо Главчев, предлага и църковното настоятелство приема на храмовия празник – „Свети Дух”, да започне провеждането на сбор с коленето на курбан, устройването на борби и народни веселия. Защо не на Гергьовден, въпросът не е изяснен, тъй като църквата „Свети Георги” е по-стара и по-значима. Според спомените на Черню Георгиев църквата „Света Троица” е наричана голямата църква, защото е посветена на трима светци: Бог, Исус и Светия Дух, а църквата „Свети Георги”- малката, защото е посветена само на един светец. Провеждането на сбора в деня на Свети Дух продължава и известно време след 09.09.1944г., но е закрит. На града беше необходим повод за голямо честване. През 1987 година проф. Велизар Велков издигна хипотезата, че римският император Диоклетиан като обикалял Тракия през 293 година, м. май 14 – 16 е основал град Диосполис. Поде се инициатива за честването на 1700 години от основаването на града. Много по-късно, през 2003 година Ивайло Лозанов от Софийския университет, успя да локализира град Диосполис край чирпанското село Горно Белево и с това се сложи край на хипотезата на проф. Велков. През 1993 година в цялата страна се поде инициатива всеки град да има свой ден. На сесия на общинските съветници в Ямбол бяха предоставени две възможности: единия ден да бъде 14 – 16 май и другата да се възстанови честването на сбора при църквата „Света Троица”. Съветниците избраха второто предложение. От тогава всяка година официално „Свети Дух” се чества като Ден на Ямбол. Според църковните канони Светият Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Понеже Великден се мени всяка година затова и празникът не е фиксиран и през годините се чества на различни дати, но винаги в понеделник.
Петър ПЕТРОВ
