Стогодишен юбилей на фронтовак направи тържествен 14 октомври за община Болярово.
“100 години! Цял век живот!” С тези думи юбилярът Каню Вълков Иванов от Болярово посрещна този ден. В дома му се бяха събрали три от общо петте му деца – с домашно приготвени погачи, торта, сладки.
Вълнуваха се, разбира се, и самите те.
„Не е малко 100 години, все пак. И сутринта самият той каза: Цял век не е малко! Радвам се, че е жив, грижи полагаме. От 12 години е при нас със съпруга ми”, сподели по-малката му дъщеря Златка Канева.
Каню Вълков е роден през 1921 г. в Ирджан, днес село Аризви в западнотракийската част на Гърция, на 18 километра югоизточно от Гюмюрджина. Бил е на 3 години, когато семейството му е принудено да напусне дома си, заради войната. За втори път, защото години по-рано, преди раждането на Каню бягат от огъня и войната в манастирище няколко километра по-навътре.
Така през 1924 г. идват в село Малко Шарково, боляровско.
Двадесет и три годишен Каню Вълков заминава на фронта.
По-късно разказва на дъщерите си, че положението е било много тежко, доста време са били по окопите. Храната е била често оскъдна.
Страх от куршуми не е имало, защото са се борили за свободата. Винаги с интерес е разказвал, как са минавали Драва-Соболч.
И като наследник на мигранти, както и като човек, над чиято глава се прелетяли хиляди куршуми, съчувства на хората, които и сега са принудени да напуснат домовете си, заради война.
„Никой не може да приеме война за хубаво нещо. На няколко пъти ми е казвал, че в Малко Шарково е виждал хора в далечината. Много пъти е казвал в разговори, че е много лошо да се бяга от война, защото никой не бяга от хубаво, всеки гледа да се спаси”, разказа Златка.
До пенсионирането си Каню Вълков работи в животновъдството.
„Той е бил ударник, ходил е в Германия, бил е овчар, но с гордост винаги е казвал, че се грижи за прехраната на семейството си. Пет деца сме, избор на работа там няма”, разказва Златка и допълва, че най-голямата – Руса е помагала на майка си в грижите за всички.
Руса Канева пък от своя страна не закъсня с благодарностите към Златка и съпруга й Дженко, че толкова години вече се грижат за баща им. Самата тя сега живее в Пловдив при дъщеря си, брат им Иван е в Бояново, Николай – в Ямбол, а Диню в Асеновград.
Уроците, които са научили всички от баща си, са: да бъдат честни, трудолюбиви, да не се делят, да не се карат и да се уважават. На това учат и своите деца. А бай Каню днес се радва общо на 13 внука и един пра-пра-внук.
Медалите от Съюза на ветераните по повод различни годишнини, както и добавката към пенсията в размер на в размер на социалната пенсия за старост, са единствените придобивки, което получава от държавата Каню Вълков през живота си.
От община Болярово ежегодно му осигуряват безплатно дърва за огрев с решения на Общинския съвет.
А на 14 октомври бе удостоен от кмета на община Болярово Христо Христов и с почетния знак на Община Болярово. Поздравителни адреси юбилярът получи както от общинската администрация, така и от председателя на Общинския съвет Атанас Дженков. Лични приветствия поднесе и кметският наместник на Малко Шарково Тодорка Метаксова.
Не го забравиха отново и от Съюза на ветераните от войните в България. Заедно с поздравителния адрес от председателя доц. д-р Иван Сечанов, от областната организация му донесоха почетния знак на съюза, 100 лв. и други подаръци.
Поздравителен адрес Каню Вълков получи и от министъра на отбраната Георги Панайотов.
